|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Спри, не си...
Спри, не си отивай...
Бах, това май вече някой го е писал,
записвам... този стих аз вече съм отписал,
защо ли късно вечер не ми идва музата,
ще чакам лятото да цъфне кукурузата,
или пък есента, самичък във презряла ръж
ще пиша, както пише истинският мъж
за фенки, голи мацки, бира, мокър дансинг,
не ме докосвай како, режа като банциг,
недей ме гледа, не искам да съм манекен,
на пържени картофки с цаца аз съм фен.
Е да, ма есента все още е далече
и 3 в 1 май също някой го е писал вече.
Какво ли ми остана, кой за какво ли не е писал,
къде е мястот, което никой да не е подписал.
Ще взема с думи да нахвърля моят си автопортрет,
кажете ми как пишете... искам и аз да съм поет...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mohito
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-01-28 г.
прочитания: 84
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42740
Съобщения: 179397
Лексикони: 1842
Коментари: 59629
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
