Времето носи нежен полъх на свеж дъх през ежедневните часови липси - примесени лепкави мисли - върху жадните ни души. Неизбежните нюанси се сменят от изгрев до залез и изтичат с времето в длъжностни грижи през сито. Задоблачно Светлото слиза и ни огрява през тъмното задушливо и мъгливо сиво. И в нас засиява Божествено синьо, което обогатява и спасява!...