По страните на лицето ми

Капчици роса по страните на лицето ми,

топъл мед от въздишки е събран,

огън в сетивата ми преплетени,

знам, че с мен си, но си още неразбран.

Времето обърка ни напълно,

разпиля ни като снощните звезди,

в ъглите на скритата ми същност,

лутам се, измислена от хиляди лъжи.

Врящи чувства, скрито приласкани,

тъжни мисли, перлено са изтъкани,

кратък поглед в утро непробудно,

стон човешки, знам, че ще е трудно.

Капчици роса по страните на лицето ми,

някой трайно открадна сърцето ми,

обсеби го, не със власт и отрова,

прикова го с любовта на простора.

Някой измисли сънищата ми утрешни,

разпръсна ги в морската пяна,

някой разнищи ме, и прие ме същата,

същата..., която ти отказа.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf