Нощ

Тази нощ е пълна с тишина,

трудно е да мисля наранена

за неизброимите неща,

каза ги и ме остави да копнея.

Колко време трябва да ти дам?

Колко шансове пропусна?

Колко ти е скъпа любовта?

От кога душата ти е пуста?

Покажи ми някъде брега -

мястото, където да остана,

пристъна, на който през нощта

ще сме двама, ама само двама.

Времето избяга изведнъж,

изостави ни накрая -

във душите ни се чува дъжд

от отровни капки - търся Рая.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf