|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЧУДО
На сина ми
Пронизвай ме със детските зеници
по-бистри от небесния простор,
искрящи зад решетките-къдрици
и нежнозвучни като птичи хор.
Не би ги спряла никаква преграда
да бъдат извор на истинността.
Очичките ти парят без пощада
във вече съгрешилата душа.
Но ти, дете, не ме вини, защото
във детството си също нямах грях.
С годините натрупах във живота
по малко: злоба, алчност, грубост, страх.
Сега, повярвал в твоята магия,
съветвам те – подобно не греши!
Пази си детските мечти-светини
и остани с пронизващи очи!
Че най-голямо чудо на земята
е туй: да бъдеш винаги дете -
с очите си да раждаш свободата,
която не стои на колене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-30
прочитания: 170
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7752
Автори: 2105
Произведения: 48996
Съобщения: 212678
Лексикони: 2309
Коментари: 73705
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
|
|
|
|
|
|
