"Когато всички мислят еднакво,никой не мисли достатъчно."-Уолтър Липман
Мислите приличат на пътеки.Оставени от стадото следи.Стъпки в стъпките на всекии нито крачка настрани.А посоките наоколо крещят,преди да отговори тишината,но очите правят се,че спят,пускайки от поглед същината.Изборът е пътя на самотник,с мислите си-в две следи,бягащ от затвора-доживотник.Всеки сам-дори и да греши.Грешките понякога са изход.Пусто е отпред без гърбове.По-добре отново да е тихо-без хиляди еднакви гласове.