Празник

Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.

Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има!
Че в бурите държахме си ръцете.
Че чувствах се желана и любима.
Е, нищо, че не ми поднесе цвете...
Но днес е празник. Той събира всички.
А в празник най-добре се осъзнава,
асамотата те притисне,
илюзиите как се изпаряват.
Да, вярно е, бедите ни сплотяват.
Но искам в миговете най-красиви
до рамото ти да вървя тогава -
уверена и горда, и щастлива.

Не искам много. Просто искам всичко!
Такава съм.
Отломки не сглобявам.
Не можеш ли докрай да ме обичаш,
тръгни надясно. А пък аз - направо.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-30
прочитания: 145
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46666
   Съобщения: 193631
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70139
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755