След хапка бял, препечен хляб,
аз с устни чашата погалих
и в стих със глас сподавен, слаб,
за първата любов зажалих.

Момичето със топла гръд
в стиха за горест оживява.
Ах, спомените как горят
като разровена жарава.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: razgovornik
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-31
прочитания: 169
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54641
   Съобщения: 255388
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86187
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644