НОЩНО ДИХАНИЕ

Когато слънцето залязва уморено,

денят изстива, а нощта смирено

очаква своя час за да излезе

и в следващите часове, тя да навлезе.

Тогава сякаш времето изтича,

отблъсква ме и сякаш ме отрича,

не иска нежно да ме приласкае,

с крила от ведрост да ме обладае.

И в този час душата стене,

оплитайки се, пада на колене,

за прошка моли, за сребристите покои,

за живата вода и здравите устои.

И в скитница превръща се самотна

и тази участ, тъжна доживотна,

тежи, като стоманен меч разсича,

в борбата с него силата изтича...

Но, съмва вече...

всичко се пробужда....

Духът ми лошото и пошлото прокужда,

за да приеме сляпо светлината,

душите ни да стопли... не, телата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf