*Утеха*

*

Моя черно-бяла смърт, изпепели ме,

хвърли по мен на огъня плача.

По своя път олющен поведи ме

и бездъхна остави ме - да мълча

*

и да гледам как на глътки безпощадни

бавно, бавно ме изпиваш цяла.

Устните ти - животворно-хладни

да изсмучат мъката ми натежала.

*

И вземи ме, смърт, във топлото си ложе,

положи ме като странник уморен.

Щом да е до мене Той не може,

утеха ще е - ти да си до мен!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf