* * *

Ти за мен си спомен вечен,

във сърцето издълбан.

Ти си корен безконечен

от неволи разпилян.

Ти живееш в моята душа,

свой дом намерил там.

Караш ме за теб да страдам

и какво е друг да обичаш да не знам.

За мен си ти единствена любов,

не може да ни раздели дори покров.

Ти си мойто вдъхновение,

за сърцето нежно упоение.

Няма ли надежда в този свят суров,

ще се срещнем ли отново,

моя Единствена Любов?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf