Погледни към мен и огъня съзри в мен. Погледни към небето и облаците за миг разпръсни. Слънцето с поглед ти за момент вледени, а Луната накарай да се усмихне и заблести. С ръка ти към небето посегни и звездите посрещни с нежни длани, макар и с малки рани. Нощното небе ти в твоите длани постави, но внимавай, бодливаи са тези малки звезди. Сън ли е това? - ще си зададеш този въпрос сам в тази нежна тишина. Погледни към небето, но знай облаци ще видиш там. Слънцето не ще го докоснеш дори и за миг, с твоето ледено сърце, на вода ще се превърнеш ако се опиташ да го вледениш. Нощните звезди са на хиляди стъпки от теб, но не са и малки като капки Мед. Сън ще е това след като реалността не отговаря на тази мечта макар и за една звезда.
