Дъхът ми в ухото ти звучи.. Желае да те срешне с устни, езикът ми по кожата ти да трепти. И чуваш ме, но с приглушени звуци. Гласът в ушите ти шепти. Страстта звучи, но от далече. Вкуса не можеш да усетиш ти. Денят настъпва от далече със него да се бориш няма смисъл, но уви.
Страстта не трая дълго и обрече плътта ми пак за тебе да гори. Единствената грешка може да е в главата, където раждат се мечти.