ВЪРВЯ

Вървя онемяла сред гласове заглушени,

вървя, ослепяла сред погледи черни,

прегърнала в себе си, сякаш стаени,

умират, поредните бедни надежди.

Вървя през път със тръни обсипан,

запрашен от ветрове побеснели

и зная, от зведите е сякаш орисан,

да бъде изтъкан от фалшиви дантели.

Вървя и не спирам сломена от другите,

уплашена сякаш от магия прокобна,

разлиствам мислите си греховно сгушена

и началото далечно, бавно си спомням.

А пътя се вие... през дати минава,

зарива се в мен... не ме подминава,

оплита душата, разкъсва ме бавно,

потъвам във него... проклинам бездарно.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf