Ти още спиш, а аз сънувамреалността ни в цветен съни злият свят дори не чувам,когато гост съм в твоя ум.
Далеч са мрачните фасадиот тези с каменни лица,които вечно ще са млади,но само с грозна красота.
А ти си слънцето във дните,единствен лъч в сърцето мии няма как да го приспите,той вярва в бистрите води.
Ти още спиш, а аз рисувамреалността ни в цветен съни сякаш вечно ще танцувам,но тихо, само в моя ум.