Ти още спиш

Ти още спиш, а аз сънувам
реалността ни в цветен сън
и злият свят дори не чувам,
когато гост съм в твоя ум.

Далеч са мрачните фасади
от тези с каменни лица,
които вечно ще са млади,
но само с грозна красота.

А ти си слънцето във дните,
единствен лъч в сърцето ми
и няма как да го приспите,
той вярва в бистрите води.

Ти още спиш, а аз рисувам
реалността ни в цветен сън
и сякаш вечно ще танцувам,
но тихо, само в моя ум.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf