За днес не остана от вчера

Загубих се в дните.От бързане.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.

За какво ми е утре,след теб,
щом за днес не остана от вчера?
Свободата ни дреме отпред...
Без конете е пуста и прерията.

Забравих в очите ти себе си.
Да гледаш през мен.Без да виждаш.
Да си спомниш за белите лебеди.
Те ти шепнеха...как да обичаш.

Сълзите ми трудно изпръхнаха.
Пресолени се спряха в душата.
Реките от обич...пресъхнаха.
Но запазих си капка в ръката.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-01 г.
прочитания: 164
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1944
   Произведения: 42494
   Съобщения: 169074
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405