Вечният път

Вървя сред тълпата от хора...

Заглеждам се във всеки от тях...

На плещите чувствам само умора...

Дали прекалено много вървях?

Отдавна угасна в очите ми пламъка...

Отдавна душата е пристан на вечна печал...

Отдавна по мене захвърлен е камъка...

Отдавна съдбата наказа ме-нямаше жал!!!

Останах сама ,неразбрана ,излъгана...

Ще изтлее ли в мене и въглена?

Колко още ще плащам за грешките ?

Колко още рокади ще има?

Ще наместим ли пешките?

Обрече ме животът да бъда бездомна...

Това е истината главоломна...

Да не почувствам никога домашния уют,

а да съм винаги на път!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf