Не бе ли, мила, любовта ни
един прекрасен сбъднат сън,
тържествен пир на младостта ни,
от златна чаша златен звън?

Не бе ли ти весталка млада,
що в здрачен час ме навести
и със божествена наслада
мен, жаждащия, причасти?

Бе сякаш сън. От пресни рани
струи в душата тиха скръб.
Бе много кратка любовта ни,
затуй и споменът е скъп!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: razgovornik
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-01
прочитания: 78
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54638
   Съобщения: 255272
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86176
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644