Нещо като рай

Според Морган Скот Пек, чувствата произлизат от мислите. Това твърдение обаче, е аналогия на големия въпрос за кокошката и яйцето. Така, за да изразим съгласие или несъгласие с този авторитет в психологията, би следвало да се запитаме остава ли нещо след една мозъчна смърт?
Игнорирайки всички естетически понятия, отговорът би бил може би тяло, в по-добрия случай без отпечатъка на безвремието върху времето, което то е съхранило, благодарение на кома и след един подпис, макар и извън естетичното, се ражда поле за етичното - даряване на органи.
Ако пък поемем по " пътя към Шамбала " и уважим местния празник на духа над плътта, ще изкристализира надеждата, претопена от страха. съзнанието за край, макар и с етичния очерк, зададен по-горе, може да потъмнее дотолкова, че да осветли идеята за наличието на душа.
От тази светлина биха се родили безброй звезди, които мислите не са способни да ситуират в пространството и времето... чувствата, които мислите не могат да обхванат с познание, защото има близки и далечни галактики, и още по-далечни, и още по-далечни... нещо като рай.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kormanova
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-02-02
прочитания: 220
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193225
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753