|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Нещо като рай
Според Морган Скот Пек, чувствата произлизат от мислите. Това твърдение обаче, е аналогия на големия въпрос за кокошката и яйцето. Така, за да изразим съгласие или несъгласие с този авторитет в психологията, би следвало да се запитаме остава ли нещо след една мозъчна смърт? Игнорирайки всички естетически понятия, отговорът би бил може би тяло, в по-добрия случай без отпечатъка на безвремието върху времето, което то е съхранило, благодарение на кома и след един подпис, макар и извън естетичното, се ражда поле за етичното - даряване на органи. Ако пък поемем по " пътя към Шамбала " и уважим местния празник на духа над плътта, ще изкристализира надеждата, претопена от страха. съзнанието за край, макар и с етичния очерк, зададен по-горе, може да потъмнее дотолкова, че да осветли идеята за наличието на душа. От тази светлина биха се родили безброй звезди, които мислите не са способни да ситуират в пространството и времето... чувствата, които мислите не могат да обхванат с познание, защото има близки и далечни галактики, и още по-далечни, и още по-далечни... нещо като рай.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kormanova
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-02-02
прочитания: 220
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193225
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|