Пролетта на Мечо

Подаде Мечо от хралупата носа си,

поогледа се и се навъси –

„Брей, че студ сковал е вън,

май време е за зимен сън.”

·

Затвори той внимателно вратата,

извади си пижамката изпод кревата,

навънка пухкав сняг захвърка

и скоро Мечо сладичко захърка.

§

Рано Мечо се събуди,

надигна се и се зачуди –

„Хм, нима тъй кратко спах,

че нищо от съня си не разбрах?!?”

·

Разтърка сънено очички,

зарадва се на палавите птички,

накацали на малкото прозорче

и пърхащи из неговото дворче.

·

Студената зима вече я няма,

гората нагиздена с нова премяна,

Слънчо с любов земята прегръща,

природата усмихнато на ласките отвръща.

·

След като бе цяла зима спал,

Мечо бе ужасно прегладнял.

Отвори бързичко килера

и меда си той намери.

·

И докато сладичко закусва,

той приключения предвкусва –

„Усещам аз, че този ден

ще бъде най-прекрасния за мен!”

·

Тръгна Мечо на разходка,

с бодра, весела походка.

И там на горската пътечка,

що да види? – ЧУДНА МЕЧКА!

·

Тя е приказно красива,

същинска горска самодива.

„Мечката на моите мечти!” –

Мечо тихичко шепти.

·

Залюля му се главата,

подкосиха се краката,

сърцето му в петите слезе –

„Тази хубавица откъде излезе!?!”

·

Как ли да я заговори? –

чуди се какво да стори.

Дали ще го удостои с внимание

такова прелестно създание?

·

Главата му роди идея –

„Букет ще набера за нея!”

Той скочи ловко в цветята

и китка ароматна сбра в ръката.

·

И там край реката на пътечката,

нетърпеливо той зачака мечката.

Тя приближаваше се бавно,

движеше се елегантно, плавно.

·

Сърцето му лудо заби

щом срещнаха се техните очи.

Букетът َи подаде с треперещи ръце,

започна да препуска и нейното сърце.

·

И падна Мечо на колене –

„Ще се омъжиш ли за мене?

Може би прибързано звучи,

но виждам аз съдбата в твоите очи.”

·

Мечката дори не промълви,

усети, че и в нея любовта гори,

с прегръдката си нежна го дари

и сърцето си му повери.

·

Запяха птички и тревички,

за Мечо радваха се всички.

Слънчо топло се усмихна,

вятърът и той притихна.

·

А пък нашите герои,

сред вековните секвои,

и до днес се те обичат

и един на друг се вричат.

·

Бродят те из старата гора,

неизменно ръка за ръка.

Можеш дори да ги видиш и ти –

само затвори очи...

01.02.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf