Аз помня още величествения шир
на райски, лавандулови поля.
Аз помня още величествения мир
сред ухание на нежни цветя.
Аз помня изгрева
на неугасващото слънце,
аз пазя извора,
вирнал от любовно зрънце!
И вятърът погалил косите ми,
прошепнал мили думи.
И светлината озарила очите ми
сред планински друми.
Аз помня и пазя този миг
като „сега”.
Един пробуждащ вик -
изгрева на моята душа!