Студено е при теб.

И тъжно.

Но стаята познава моя дъх

и вместо тебе – сигурна съм,

ще ми се зарадва.

Дойдох. Ще ми простиш ли?

Зная. Много пъти

си прощавал...

Този път луната ме

благослови –

и мрака стори ми пътека

да се върна.

Засипа вятъра прахта,

оставена от грешните

ми стъпки …

Прости ми! Кажи ми пак -

“Добре дошла”

и стопли замръзналите

пръсти.

Дойдох. Смили се!

Не ме връщай!

Искам да остана.

Хладна е нощта навън.

Мокра и до кости влажна.

Не спира тоя дъжд...

Вали и в твоя поглед.

Ще почакам! Поплачи!

Знам, обичаш ме. Все още.

Дойдох да ми простиш

и да забравя...