ИЗВЛЕЧЕН ОТ СКРЪБТА

Приюти ме в тихата си кротост.
Странник съм. От болка уморен.
Станал е животът ми на фотос -
побелял, размит и вледенен.

От съдбата тъжно съм жигосан -
като роб, предаден на скръбта.
Със сърце, научено да проси
най-непозволените неща.

Дъх ми дай. Да мога да въздъхна.
Взор дари ми. Поглед да блести.
Прегърни ме. Като дреха връхна.
И с целувка в миг ме опрости.

А тогава - от скръбта извлечен,
ще разцъфна. Пролетен в пръстта.
Като стих, написан и изречен
със любов от шепнещи уста.

(От "Точка на замръзване")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf