Съдбата е кръст в инвалидна количка, жадуващ за милост, за смисъл и път. Дали орисия е? Или поличба? Не иска изобщо да знае светът.
Не иска да чуе за бедни и куци. Презира ръцете, прострени в калта. Усмихва се само на княжески внуци и важни особи със скъпи палта.
По балове мляска. И мисли паркетно. В рулетки и карти парите върти. Поръсена гордост. И щипка суетност в един уродлив буламач от мечти.
Съдбата е кръст в инвалидна количка. Светът се кикоти. Защо му е кръст, щом сам е предаден на участ едничка - в пръстта да се върне, подобен на пръст...