Казват, имала походка кат' разгонена котка. Движела краката, мърдала с бедрата. Чак сбирала тайфата.
Казват, мъркала таз котка с дивната си, мамеща, походка.
Мъркала и се дивяла, как котаците е сбрала. Но когато тази котка осъзнала, че за нея няма друга котка в тълпата - пощуряла.... Няма свестен котарак за нея... само напаст изгладняла.
И таз маца с походка на прегладняла за ласки котка... Замяукала тъй печално, че прогонила дори и мен с мяукането жално.
хахахаха..... (Из "Среднощни поеми" от Амерал)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------