Твърде лично

Не ми е мъчно толкова, че си отиваш.
И даже не, че утре ще боли.
Ще кажеш колко си шокиран -
за мен не значат много тези дни,
които поделихме както хляба
и виното, и сълзите, и радостта.
Не се хаби. И двамата сме прави.
И всеки иска своята вина
да запечата, да изхвърли и зарови.
И да си тръгне после чист и мил.
Но с теб живяхме. С теб живяхме, Боже!
А кой не би в живота съгрешил?
Не ми подхвърляй смачкано-прощални
недоизпипани покани за любов.
Не си забравил, че си тръгваш рано?
И малко късно искаш нов
пореден, предпоследен, стотен шанс
да ми покажеш колко сме различни.
Не ни е писано. Не ни е писано на нас.
И без това е вече твърде лично.
Тръгни си кротко. Огорчен от мен.
И утешен, че имам по-големи рани.
И подмини предишния ни ден.
Не ни е писано. И толкова. Това е.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-03
прочитания: 127
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48599
   Съобщения: 214156
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73161
   SMS-и: 806
   Снимки: 4938