БАВНО...

Бавно...

от въздишки натежала,

приведена над теб

като плод узрял,

в очите ти съзирам огледало

и в него образа ми отлежал.

Бавно...

уморена от целувки,

лепнещи в косите с мирис на треви,

бурни, тънки нишки,

страстно ни събират призори.

Бавно...

замълчала, онемяла,

със гласа си огласявам долини,

пълни и прелели от насита,

на измъчени житейски дни.

Бавно...

затрептяла от очите,

че погледа ти нежно ме докосва

и свещите догарят в него сластно,

и сякаш всичко омагьосват.

Бавно...

че животът тъй забързан,

някак си ме вкара в своя дом,

нямам ключ оттам, а съм заключена,

бавното... то всъщност е бегом.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf