За тихите мисли в тихата нощ

Тиха музика в среднощен час,
някак ме накара да заплача.
За миналото, за самите нас
и за мъките опасани от здрача.

Тихият ти глас сега се чува,
толкова мек и с толкова топлина...
И сърцето ми така ревнува,
че обгръща той пространството сега.

Тихи мисли в нощ прекрасна,
тихо ми напомнят за това,
че любовта понякога така опасна
е желана даже след смъртта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf