Последен кошмар

Ще преглътна любовта и ще си
тръгна. Любовница не искам да
бъда. Ще преглътна сълзите и
самотата ще прегърна. Ще боли
до смърт, но ще я скрия.

Нямам сили в мечтите да вярвам.
Светът е жесток и пак ме предаде.
Пак и отново жестоко дихание,
режеща болка, сърце от страдание.

Не мога повече. Смисълът изчезна.
Не мога повече. Страдание да поема.
Дали ако очи за винаги затворя, Този
който обичам за мен ще плаче?

Защо ме наказваш Животе?
Толкова ли съм грешна?
Добро винаги раздавам, а
удари непосилни получавам
насреща.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf