Тогава...те срещнах във нашия град.
Ухаеше в теб Долината на розите.
При тебе доведе ме моят бърз влак.
А твоят към моя преля в коловоза.

Пътувахме двама деня и нощя.
Цъфтяха в душите ни обични рози.
Закле ми се ти, а аз обещах
нататък в живота със теб да се возя.

Какво ни се случи? Така не разбарх.
А бяхме уж двама един друг родени...

Букета от рози изсъхна. И прах,
зарони той - сълзи, горчиви, солени.

Лежеше в калта, най-небрежно разкъсан.
А пътници вън обичайно гълчаха.
Отивах далече, сама с влака късен.
В ръцете ми шипове само стърчаха.

Така от букета любовен, остана
сърце изподрано с бодлите от рози.
А още по-късно - дълбоките рани
и спомен тръпчив за два коловоза.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-04
прочитания: 296
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54633
   Съобщения: 255157
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86169
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644