Отново скитница

Помоли ме да остана… останах.

Подарих най-красивите си дни,

сърцето си поверих ти

и повярвах , че ще бъде цяло.

Построих си замъци от мечти.

Създадох тъй жадувания уют.

Повярвах в думите магични,

че единствено важната съм аз...

И скитницата си бе отишла,

отстъпила място на любяща жена.

…

А думите са голи обещания,

разминаващи се с реалността.

Не поисках много, така и не го разбра…

Може би, твърде егоистично, но

мислех , до последно, ще избереш мен.

…

И отново скитницата повиках.

Всеки своя избор направи сам.

Аз пак с вятъра ще тичам.

И ще бъда щастлива!Знам!

…