Мат на пешките

Аз съм пешка във някаква странна игра,

във която нормалните разуми спят.

Местят ме вечно от квадрат на квадрат,

задължително само в една посока,

която някой друг за мен избира.

Край мен други пешки повалени лежат,

но аз оцелявам - вървя без да спирам

към бъдеще - примамливо-опасно,

реално или пък мираж измамен.

Далеч напред блести афиш рекламен -

корона кралска чака пешка-късметлия,

успяла да премине през живота си.

Наградата е, че изгубва себе си,

а става ли кралица - не е ясно...

Във правилата има нещо скрито.

Аз съм бялата пешка и тромаво тропам

през годините мои - квадратчета.

Предишната игра печелеха белите

и те бяха добрите.

Черните бягаха и прилагаха

хитроумни отбрани.

В тази партия белите губят -

като слаби и лоши са порицани -

този път има черна истина,

както предния път беше бяла.

Все едно - не е никога цяла.

Черните ехидно се подсмиват -

бялото дори не е и цвят.

Тази вечна игра, тази битка безсмислена -

само те ли са в целия свят?

Взирам се със часове в полето,

докато ми заиграе пред очите

и белите квадратчета станат черни,

а черните - станат бели.

Накрая всичко се слива

в картина сива, сива, сива...

Стига! Не искам вече да съм пешка,

нито кралица, нито топ, ни офицер

от нечия измислена игра,

в която често сменят правилата.

Във свят реален, многогласен, многоцветен,

не ще ли заживея най-подир?!

Пък ако ще и в него да съм пешка!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf