Ти ли си?!

Ти ли си, любов, безумна?!

Райски изгрев над самотните полета.

Тъй ухаеща на кратка мисъл неразумна,

безкрайно дълги залези над бляскави морета.

Ти ли в някой миг откраднат,

караш ме да бъда непозната?

Без да плача, от очите ми сълзи да паднат,

без да ме убождат, розите с бодли да слагам в(ъв) косата.

Ти ли даде ми кураж да бягам

след ветрове, разкош и вечен сняг?

На крилете твои жадна аз да лягам,

ти ли подари ми глас на чайки и лазурен бряг...

Ти ли си, любов, тъй гневна и зловеща?

Вечност в(ъв) един изстрадан ден.

Ще бъдеш горда и в поредната ни среща,

белези от нокти ще личат навсякъде по мен.

Ти ли си тази разпиляна мъниста по пода,

непосилна да станеш пак огърлица.

Ти ли ме гледаш толкоз надменно на входа,

готова да отнемеш простора на свободната птица.

Чуваш ли ме. любов, не тръгвай по стръмното

и не стой все там - пурпурно лилава...

Ти не си тази - мълчалива и избледняваща в тъмното.

Не! Аз не съм те създала такава!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf