Ключа от мен единствена откри със топла и загадъчна усмивка. Ключът от мен - това си ти. Аз съм просто на сърцето си обвивка...
И раждал съм се неведнъж лъжовно, раждал съм се в други думи и ръце. А сърцето ми е плакало безсловно - обич припознало във неистинско лице.
Плахо чакало сърцето е ключа, събирало е неуспехи и тъга, в очакване да лумне силно в обичта и смело да загърби мрак и суета.
Полъхът на страстни нежни мигли Ароматът на огрени слънчеви коси Намигване, усмивка и целувки бегли... Това всичко. А ключът от мен - си Ти.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------