Това

Погледни поне за малко в очите.
Погледи в съцето ми, под твоята трепереща ръка.
Погледни и ми кажи вярваш ли на моите слова.
Вярваш ли , че те обичам, че гори за мене твоето сърце сега
или всичко между нас бе огромна шега.
Да си играеш със сърцето, прrчинявайки му нечовешка болка.

Защо, кажи ми, да стоя до теб, когато ти ми причиняваш това.
За да те мразя или да те обичам безнадеждно, без право на слова.

Защо да се измъчвам само.
Искам отговор и на това.
Къде отиде любовта ни сладка,
къде се разпиля.

След теб оставяш само болка, въпроси и хиляди разбити сърца.
А аз ли бях поредната жена... или жертва повече е редно аз да се наричам.

Казах го, живей с ТОВА...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ameral
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-05 г.
прочитания: 91
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7282
   Автори: 1946
   Произведения: 42560
   Съобщения: 171474
   Лексикони: 1832
   Коментари: 59284
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439