Дните бавно, бавно лъкатушат -река с изръбено от скрап корито.Аз виновно ще вървя по суша,виновно грейнал до насита...
По прашен път ли ще поема,разгърнал поривите свити или назад - във друго време...далеч от плявата... с мечтите!
В сън и блян ли да разтворяна бели облаци памука мек или в копнеж- зелена пролет -да се превърна пак в Човек!
А дните бавно, бавно лъкатушат -река понася ме на заден ход и в скрап затънал пак до гуша...виновно сграбчил съм живота.