ЖЕЛАНА ЗАБРАВА

Аз искам да забравя твоето име,

аз искам да забравя есента

на моите осемнадесет години,

изпълнени докрай във самота.

Ликът ти често в спомена се връща,

гласът ти чувам даже и в съня.

Сърцето ми изцяло те поглъща

и страда без да знае докога.

Не мога да забравя любовта ти.

Това е равно на смъртта.

Ти беше лед до топъл пясък,

стопил се и изчезнал с утринта.

И аз ще чакам, вярваща във чудо.

Аз вярвам само в хубави неща.

На мойте осемнадесет години

са нужни не сълзи, а огнени крила.

О, дай ми тез крила да те открия,

да видя твоя лош и хубав ден.

Тогава чак ще мога да разкрия

сърцето си пред тебе и пред мен.

гр. В. Търново

1988 г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf