САМОТА

Тъжният глас на самотата глухо отеква в душата ми.

Очаквам да чуя стъпките ти,

но те неумолимо отиват в друга посока.

Мечтая да срещна погледа ти,

но той никога не е за мен.

Страхувам се да назова името ти,

защото ти си глух за моето страдание.

Единствено в съня си мой.

Сънувам те жив, и чуващ, и виждащ.

По-истински от всякога.

Сънувам те търсещ любовта и... мен.

Така те сънувам,

а на сутринта обърквам съня с действителността.

И така ден след ден -

отново всичко се повтаря.

1995 г,

гр. Елхово

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf