Уроци по оцеляване

  Уча се да свързам

   двата края.

   Отчаяние с надежда

   да омесвам,

   да изпичам хляб

   от свойта болка,

   щом налага се,

   Земята да преместя -

   да нахраня

   свойте близки,

   да ги стопля.

   Да се сгрявам

   на лъчите на Луната,

   а от слънцето -

   да правя руйно вино.

   Да не пускам

   да тече сълзата,

   да съм силна -

   всичко ще премине !

   Всяка радостна минута

   да запазвам

   като диамант,

   открит случайно.

   В блато сиво

   без да искам

   щом нагазя -

   за косата се измъквам.

   Как ? Незнайно!

   Пътя към върха

   едва съзирам.

   На ръба - години

   балансирам.

   В смог задъхвам се,

   но все пак още дишам.

   Тъжна смешка

   е животът покрай мене,

   но от дните -

   бедни и студени

   ще усуча яка, здрава нишка

   и балона, за отлитане готов

   с вяра и надежда, и любов,

   с нея ще привържа към земята,

   за да радва всеки ден децата.

   На годините

   по пясъка ще пиша,

   без да чакам отговор.

   Така е...

   Мъдрост или глупост е -

   не зная -

   уча се

   да свързвам

   двата края.

   2001

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf