Аз помня как в кръглата стая
проблясна за миг светлина
и сякаш предвестник на рая
ме хвана за мойта ръка.

Понесох се аз към небето,
към ярките бели звезди.
Не биеше вече сърцето
и свършиха земните дни.

А ангела бял се усмихна,
погали ме нежно с ръка
и после смирено притихна
пред златната Райска врата.

Тогава видях го да чака
с(ъс) радостни свтетли очи,
приятеля мой, който в мрака
загуби живота - уви!

Прошепнами той в(ъв) ухото
"внимавай, какъв си навън",
събудих се аз в(ъв) леглото
разбирайки - всичко е сън!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: KLAAS
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-06
прочитания: 263
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8052
   Автори: 2223
   Произведения: 52712
   Съобщения: 246632
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81852
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398