СИВО

Рапилявам се,
мъниста от скъсан гердан
пръснати
в ъглите на дните ми.
Лутам се
лабиринт
от тъмнината огрян,
търся смисъла
в мечтите си
***
Облаци тъжни
надвисват над мен,
в сърцето промъква се
полъх студен.
За слънце се моля
- Изгрей! И стопли ме!
Надеждата и вярата
върни ми!
***
Събирам
мънистата в шепа
- Ето ви,
Любов
и утеха!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: milamoia
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-06
прочитания: 292
точки: 70 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48596
   Съобщения: 214098
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73160
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937