Рицарят и неговата дама

Тя: Всеки път идваше нощем,
прикрит от сенки и звездни лъчи.
В мойте прегръдки се сгушваше нежно,
аз бях май за тебе живот сред мечти.

Той: Суетата на живота беше далече,
когато нейната аура
просто приглушаваше всяка грозна,
урбанистична глъчка.

Тя: Косата ти мека преливаше през мойте пръсти -
водопад от лунно сребро,
в очите оглежда се свят,
лишен от лъжи.

Той: Свят създаден само за двама,
лишен от клишета и злобни шеги.

Аз: И вплели телата си, прегръщат се двама,
прегръдка обгърнала двете сърца.
Тя впела душата на милата дама
в душата на рицар с железни слова.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Този стих не е писан само от мен.
Писахме го двама..
Аз едната строфа, той другата.
Опитахме да изразим момента, в който се бяхме потопили.
Аромата на косата ми и мечтата му за свят без фалш.

Искам да му благодаря от все сърце за подаръка, който ми направи.
Подари ми част отсебе си чрез написаните думи...
Благодаря Мъро!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ameral
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-07 г.
прочитания: 126
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42740
   Съобщения: 179397
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59629
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483