Да съм единствена

Покани ме в сърцето. Място имало.
Че там, жените, до една, предишни
са вече само спомен. Просто - минало.
Било отдавна. Те са си отишли.
Жени измамливи... Лъжесъпруга.
От изневерите, в душата загорчало.
Делял си ги безкрайно дълго с други.
А после... времето задълго спряло...
Но в живите гърди сърце пулсира
и може дълго там любов да дреме
доде е жив човекът, не умира
и се събужда винаги навреме...
И моят буден сън бе стогодишен,
секундите му - вечности безкрайни.
И там, мъжете, до един предишни
оставиха ми само болки трайни.
За сетен път ще бъда доверчива.
Та, любовта е с вързани очи.
Но ме е страх. Сърцето ми се свива,
че още в твоето от болките горчи,
че ще подклаждат твоето съмнение
и лампичка червена в теб ще мига...
Сега ме каниш, но ми дай доверие
и малко място във сърцето. Стига!
...
Знам, минали любови са те лъгали
и любовта за теб е... трудна истина.
Но ще те чакам, на сърцето в ъгъла
да дойде ден, за теб да съм единствена...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf