Лятната жена

   В маранята на късното лято

   следобедно - миражно е шосето...

   Като песен, дочута отдавна,

   със мелодия тиха и бавна

   сякаш тайно от сънища взета,

   по средата на алеята широка,

   тя върви полека към морето.

   Във косите - първото сребро

   блеснало е вече върху злато.

   Край очите - първи бръчки финни -

   като филигранни

   накити старинни,

   а в очите - този лъч, когато

   си улучил ритъм и посока.

   Нависоко жеравното ято

   се събира за далечен полет...

   И е просто истина жестока -

   тази сутрин сякаш беше пролет,

   а е синьо-есенно  небето.

...........................................................................

   Надолу крачи лятната жена

   и цялата обвита е в една

   спокойна, тиха, златна светлина.

   Да, може би е малко натежала.

   Прилича, може би

   на праскова узряла -

   тъй мека, топла...

   Но не се лъжете вие -

   за да остане истинска и цяла,

   дълбоко в своята сърцевина

   костилка остра,

   много твърда крие.

   Опиташ ли се

   да я счупиш или смелиш,

   ще те рани до кръв,

   ще те отрови

   със ненадейната горчивина,

   след туй със присмех лют

   ще те залее.

   Ти ще застинеш,

    няма да посмееш

    да питаш дали била е готова

    да бъде друга -

    вече си прогонен.

    Но ако все пак

    някак си успееш

    да чуеш светлата мелодия

    отвътре,

    ако приемеш тихата хармония,

    ако без корист

    и предложиш плодна почва

    и с обич я полееш,

    може би

    ще видиш  малко чудо как започва

    да озарява общите ви дни:

    едно дърво,

    извило млади клони

    и приютило

    млади ветрове

    не с дни,

    а със минути ще расте

    и мисълта за старост

    ще прогони.

    Вий ще се спрете

    в хладната му сянка

    със аромат

    на зрели плодове,

    през вас ще се изтича

    жарко лято

    без страх,

    а есента ще ви зове...

...........................................................................

   Като тиха мелодия бавна,

   като бризова, лека вълна,

   към морето полека отива

   късно-лятната, златна жена.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf