Моята самота

Нощната луна се събужда,
а нещо в мене заспива.
Отворените очи не виждат,
устните друго шепнат.

Непокорни сънища
към мен политат
с мислите ми се преплитат
не искам с теб да отлетя.

Нямам място тук,
не и в този дом, красиво украсен,
за мен всичко тук е празно,
спомените крещят ...

Сърцето в този такт си отива
не вижда му се края на нощ,
преструвам се по всяко време,
кой ли иска да види сълзите ми?

Самотната луна
само тя с мен до края остана
скрита зад нея
вървя по пътя грешен... с празно сърце... Вземи го!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: cvetity
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-07
прочитания: 152
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196106
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70290
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759