Защо от кал сме направени

Хайде стига, мъдростта остави
и със думи недей да залъгваш,
няма да чуеш от мен "остани"
щом сега си решила да тръгваш.

Не, не лъжи, че тук ще останеш,
не намирам смисъл в това,
по-добре ме погледни и с очите,
изречи прощални слова.

Казват, че нищо днес не е вечно
на този несигурен свят,
който поглъща радост и болка
в един неумолим кръговрат.

Ти си тръгваш, а аз не разбирам
защо от кал сме направени,
защо все така при първия дъжд
ставаме зли и разкаляни.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf