САЛАТА ОТ ЧУВСТВА (В ПАМЕТ НА ЕДИН ДОМАТ)

Малка маса със бяла покривка,
а на нея свещица гори.
Син уют се прокрадва с усмивка,
грамофона разсеян звучи.

Нарязах домата на ситно
със толкова сила и страх.
Парченцата тъй апетитно,
ме канеха в сладкия грях.

Поех я в ръката изкусно,
красива със толкова власт
тя вилица беше безвкусно
прониза домата със страст.

Усетих го в устните сочни,
почувствах как лудост гори
копнежите мои порочни
се стапяха в мойте очи.


И подвластен на този нагон,
като хищник убивах го бавно
домата без никакав тон
в тази битка умира безславно.


И накрая на масата малка
остана предмет от метал
със повърхност полирана - гладка
тя пронизва без скрупол и жал.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf