Двор пълен с цветя, а зад него гора и поточе...
Ти седиш на една гола скала и
пишеш стихотворения,
до теб се прокрадва
тъй нежна, тъй гола светлина...
и двамата стоите безмълвно,
свели поглед в реката...

Само вятъра наруши спокойствието и разроши телата ви...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Mouli
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-08
прочитания: 85
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54641
   Съобщения: 255388
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86187
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644