Хининово

Отивам си, а кръглата луна
хининово на глътката застава.
В пътека нарисувана тъга
на крачки недокрачена забрава

полюшвам любовта си да заспи
забулена със подвоална примка.
Единствено свободните черти
ще влезнат след завоя в друга снимка.

Обречената, дадената част

от вените - натръхали отрязъци
ще помнят преповдигнатия смях
на твоите съсухрени отрязъци
пера любов от пърхащия грях.

Със белези от устни прогорена,
със ласки нежнопръсти белезници,
със жилото на тръпката стаена,
поникнала из моите зеници -

Как друга ще ме съмва утринта
след залеза показан през очите ти?
В едно със най-нахалната вина
кръвта му заклокочи из гърдите ми.

Денят ще бъде алергичен транс
към вечно прозаичната прокоба.
Погребвам си лирическия глас...
но споменът за теб - немога.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf