|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Отричай ме...
Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.
Отричай ме, макар че се завърнах,
още по-изгубена от страховете,
а знаех, че когато те прегърна,
ще си някак си измамно във ръцете.
Отричай ме, когато съм единствена,
защото ще боли от нереалност,
молещ в слепотата си убийствена,
но ще дойде време за прощалност.
Отричай ме, защото ще загубиш
и ще бъде лесно да привикнеш,
когато в самотата си се будиш,
от моя глас спонтанно да отвикнеш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 08.02.2008 г.
прочитания: 159
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39565
Съобщения: 209614
Лексикони: 1735
Коментари: 54534
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 38
|
|
|
|
|
|
|
|
|
